Иван Сотиров :Програмно правителство - новият отечествен фронт на крадците на прехода

Иван Сотиров

/в-к Демокрация-бр.16/

Конституция допуска само два вида правителства – с мандат на политическа партия и служебен кабинет. Практиката за възлагане на мандат за съставяне на правителство на определена политическа партия е утвърдена във всички демократични държави. Тя дава гаранции за ясно носене на политическата отговорност, което е задължително условие за нормалното функциониране на многопартийната политическа система. 

В разрез с тази практика, от самото начало на промените у нас, старата комунистическа номенклатура ни вкарва в порочния кръг на кръглите маси, в който се въртим вече над две десетилетия. Тя и нейните платени говорители, използвайки изрази с подменено съдържание като ,,национално съгласие“, „консенсус“ и „конструктивен диалог“, наложи модела на договорка с лидерите на опозиция за участие в грабежа на държавата. Това й гарантираше, че няма да и се търси отговорност.

За да работи този модел се използваха стари зависимости, а там, където липсваха, се създавха нови. Всеки политик, който не се вписваше в тях, беше отстраняван. Важен инструмент за поддържането на този модел, е обезверяването на хората чрез превръщането на деморализиращата ганьовщина, въплътена в изрази от рода на „политиката е мръсна работа” и „всички политици са маскари”, в общоприета норма. Целта беше да се размие персоналната отговорност, чрез вменяването й като колективна върху всички. Ограбеният и обезверен човек се превръща в послушен роб, а кукловодите  на прехода успяха в ограбването, и в обезверяването на българина.

Именно те 23 години ни пробутвха „надпартийни експерти“ и „програмни правителства“. Такъв тип управление на надпартийни експерти е характерно за путинова Русия. /Приложение 1/ Нека да си припомним, че най –големите разбойници на прехода, с много малки изключения, тръгнаха именно като "безпартийни“ експерти. Правителствата, които в най-голяма степен представляваха интересите на политическата мафия, бяха програмните правителства на Димитър Попов и Любен Беров. По същество това бяха правителства на БСП, но и в двата случая тази партия не понесе отговорност за тях. А нима нормалните правителства са без програми и експерти?

Показателно е кои политици днес говорят в един глас за програмно правителство – Сергей Дмитриевич Станишев, Лютви Местан – агент Сава, Меглена Кунева – Пръмова и съратникът й Даниел Вълчев – вицепремиер на Станишев и съветник на съветника на Първанов(Гоце) – покойният олигарх Емил Кюлев,  Бригадир Аспарухов – офицер от ПГУ на ДС, съден за унищожаване на досието на скандалния банкер Атанас Тилев, Димитър Иванов – началник на 06 отдел на Шесто управление на ДС и вицепрезидент на „Мултигруп“, Андрей Райчев – щатен говорител на перестроечната мафия,  и ...политасистентът Иван Костов. /Приложение 2/ 

Историята на програмните правителства разкрива, че едни и същи лица и партии, независимо от политическия цирк, който разиграват помежду си, играят една и съща игра.

През август 1990 г. премиерът от БСП Андрей Луканов отправи няколко покани към СДС за участие в кабинета му. СДС ги отхвърли. Луканов вкара страната в дълбока икономическа криза и външна изолация, които доведоха до пълното изпразване на магазините, липса на стоки от първа необходимост и всеобщо недоволство. Подкрепата за СДС растеше и стигна 44%, а депутатите му бойкотираха доминирания от комунистите парламент. Но перестроечното крило в Съюза се активира и наложи прекратяване на бойкота след оставката на Луканов, за да не се предизвикат предсрочни избори. На 19 декември 1990 г. под натиска на д-р Желев СДС влезе в коалиция с БСП в ПРОГРАМНОТО ПРАВИТЕЛСТВО на Димитър Попов(известно като второто Луканово правителство) с четирима министри : Димитър Луджев – вицепремиер отговарящ за силовите министерства, Иван Костов на финансите, Иван Пушкаров на индустрията, търговията и услугите и Георги Фотев(агент Йолов) на образованието. Оказа се, че най важните ресори комунистите предоставят на своите „противници“. Но дали Луджев, Костов, Пушкаров и Фотев бяха техни противници?   

На 13 октомври 1991 г. СДС спечели изборите едва с 1% пред БСП. На 8 ноември 1991 г. беше гласуван кабинетът на Филип Димитров. На 30 август 1992г. президентът Желев критикува правителството и поиска радикални промени в него. Започва бясна медийна кампания срещу правителството на СДС, което във всички медии беше обвинаваноя за подготвян от  него военен преврат, тайни подслушвания и създаване на тайни полицейски отряди. Организирани бяха стачки на учителите и оръжейниците. Срещу Филип Димитров бяха проведени три тежки атаки. Шефът на следствието Ани Крулева го обвини, че е създал и искал да използва „оня списък“ за разправа с политически противници, шефът на НРС Бригадир Аспарухов обвини премиерския съветник за оръжейна сделка с ембаргова държава, а Стоян Ганев извади „жълтия плик“ със съжденията на две ченгета от ДС, за да го обяви за явочник. Междувременно председателят на парламента Стефан Савов подаде оставка след множество атаки срещу него. На 20 ноември 1992 г. беше отхвърлен вотът на доверие, поискан от Филип Димитров. На 30 декември с мандата на ДПС беше избрано ПРОГРАМНО ПРАВИТЕЛСТВО на БСП с премиер Любен Беров.

През мандата на първото програмно правителство се разви финансовата олигархия, възникнала при първия кабинет на Луканов. Тогава беше и бумът на търговските банки, чрез които бяха откраднати милиарди от държавата. /Приложение 3/, /Приложение 4/ През второто програмно правителство на Беров се утвърждиха и групировките. От тогава датира и олигархичният модел на пряка зависимост на правителствата от мафиотски икономически структури, който продължава и до днес.

През 1997 и 2005 г. се направиха два неуспешни опита за съставяне на програмни правителства.

След тежкия провал на правителството на БСП с премиер Жан Виденов, когато народът излиза на улицата и буквално изхвърли БСП от парламента, на 14 февруари 1997 г.  председателят на СДС Иван Костов направи неуспешен опит да убеди Националния координационен съвет на СДС да даде мандат на парламентарната група да гласува за програмно правителство в рамките на парламент с мнозинство на БСП. Оригиналната стенограма от това драматично заседание се съхранява на Раковски 134. За съжаление, в архива на СДС не се пази друга важна стенограма. В края на 1996 г. на закрито заседание НКС на СДС отхвърли още едно странно предложение на Иван Костов – Съюзът да придобие безвъзмездно 25% от акциите на скандалната Банка за земеделски кредит на Атанас Тилев(агент Румянцев). Стенограмата не се пази, но има близо сто живи свидетели.

 След неуспешния опит за формиране на програмен кабинет тогава беше свикана Национална конференция на СДС, на която Съюзът беше трансформиран в централизирана партия. Отстранени или пратени в „глуха линия“ бяха всички дейци на СДС, които отхвърлиха колаборацията с БСП.  Така правителството на Костов си осигурява комфорта да не изпълни основните ангажименти на СДС пред избирателите. Не беше извършена лустрация, не бяха разсекретени досиетата на агентите и сътрудниците на ДС, не беше потърсена отговорност на БСП за тоталния грабеж на държавата.

Направена беше непазарна приватизация, по модела заложен още от Виденов. При нея основните активи на държавата бяха придобити на безценица от свързани с БСП лица.

През февруари 2005 г. между БСП, ДСБ и Новото време беше постигната договорка за сваляне на правителството на НДСВ и формиране на програмен кабинет. От ДСБ лансираха Светослав Гаврийски (бивш зам.-министър на финансите и при Иван Костов и при БСП) за министър председател. В последния момент Новото време се отметна и опита пропадна./Приложение 5/

Третия опит, който се лансира днес, е с бивш финансов зам.-министър на Костов и финансов министър на Станишев.  Изводът се налага сам: едни и същи лица, много от които са свързани и в общи фирми, представители на финансовата олигархия, отговорни за организирания финансовия грабеж в периода 1990–1996 г. и за налагането на мафиотско-олигархичния модел на управление на страната, правят опит за пореден път и със същите прийоми да съхранят едно статукво, чрез което разсипаха България. /Приложение 6/

Българи, от нас зависи, дали на 12 май ще допуснем тази нагла политическа каста, която работи от 23 години само по една програма – програмата за ограбването ни, да дойде пак на власт, заглушавайки разговора за истинските проблеми на страната, като са си осигурили скъп абонамент за монополно присъствие в повечето медии и социологии с откраднатите от нас пари и чрез организирането на долнопробни ченгиджийски скандали.  

  /Приложение 2/. Какво говореше Костов през 1996 г. за програмните правителства на Попов и Беров и какво казва за тях сега:

 „Въпрос: Практиката с коалиционните правителства ли е линията на д-р Желев, която СДС категорично отхвърля?

Иван Костов: Разбира се. Ние искаме по един категоричен начин да осъдим линията на коопериране с БСП чрез създаване на коалиционни правителства по пътя на съглашателство, преговори зад кулисите, които доведоха до формирането на кабинета на Димитър Попов и до крайно злощастното за България управление на Беров.“ /Интервю на Иван Костов с Петя Владимирова във в. „Демокрация” от 22.03.1996 г./

(Иван Костов беше министър на финансите точно в това правителство на Димитър Попов.)

 „Въпрос: В Конституцията не пише за програмно правителство като форма на управление?

Иван Костов: Такава възможност е опитвана на два пъти – и правителството на Димитър Попов беше такова – приема се Конституция и т.н. и тогава да се разпусне, и правителството на Любен Беров беше такова. В България има такива неща, просто си ги припомнете добре. Между другото, правителството на Попов извади България от кризата, прибра хората от улицата, когато протестираха срещу Луканов. Попов, който пак желаеше да изкара държавата от кризата.

Правителството на Беров, след като изпълни програмата си, беше последвано от служебно правителство, за да не се допуснат пак истерии. Ето, вижте, има си примери... (Съвместна пресконференция на Иван Костов и Надежда Михайлова от 25.02.2013 г., публикувано на страницата на ДСБ)

(Правителството на Беров беше обявено от СДС за правителство на мафията и парламентарната ни група в която беше и безпартийният експерт Костов му поиска 6 вота на недоверие)