Константин Арабаджиев, СДС: Областните управители и районните кметове трябва да са избираеми от гражданите

За акцентите в предизборната платформа на коалиция „Съюз на демократичните сили” (СДС) в областта на регионалното развитие и туризма Агенция „Фокус” разговаря с Константин Арабаджиев – водач на листата на коалицията в 25 МИР София и в Разград. 

Фокус: Г-н Арабаджиев, какви са приоритетите в програмата на СДС в областта на регионалното развитие и местното самоуправление? 
Константин Арабаджиев: В областта на благоустройството има нещо, за което говорим от много време, но още не сме го постигнали, и това е децентрализацията в местното самоуправление. Не можем да говорим за децентрализация, когато областният управител е назначен от Министерски съвет. Нашето предложение е създаване на второ ниво за местното самоуправление, в което да имаме изборност на областните управители, за да могат местните хора да определят местната политика, местните инициативи, инвестиции и решения. Не може областният представител, който е представител на държавната власт, да взема решения, които касаят проблеми от региона. Нека да има избори за областните представители. В другите държави има избори за шериф, защо ние да не си избираме и директора на полицията в съответната област. 
Истинската децентрализация ще допринесе за успешното планиране на развитие на региони, като Северна и Северозападна България. Тяхното развитие е коренно различно от това на Южна България. Програмата за регионално развитие от 2007 до 2013 година, която в момента приключва, действително има повече сключени договори. 80% от българските общини, обаче нямат общи устройствени планове. Общият устройствен план е това, което касае всеки един гражданин във всяко едно населено място, защото той дава свободата и мирогледа за това как ще се развива общината за следващите 5, 10, 15 години. От тук идва и проблемът с презастрояването на черноморските и планинските курорти и градове. 
Фокус: Каква е причината повечето от общините да нямата общи устройствени планове?
Константин Арабаджиев: До 24 май всички общини имат задача да дадат такъв устройствен план. Ако този план струва на общината 5000 лв. или 10 000 лева, в последствие неговото изготвяне ще струва 100 000 лева. На малките общини бюджетите им са около 150 000 лева, а има и такива с по-малки бюджети. Смятате ли, че те могат да си позволят отделянето на тези средства? Не могат. 
Устройствения план на София като столица е от 2009 година. Общият устройствен план в момента и планирането на дадена територия могат да се стимулират и от регионалните програми за развитие, които се финансират от Европейския съюз. В следващата програма за 2014 г. - 2020 година, поради това, че ние се туткаме или сме бавни в изпълнението, Брюксел ще ни препоръча много малко грантове, по-скоро ще ни предлагат използване на кредитна система, каквато е програма „Джесика”. Ако чувате от предишното или от сегашното служебно правителство, че ще имаме повече пари за финансов инженеринг, това означава, че ще има повече пари за средства за общините и кредити, които те взимат за изпълнението на това планиране. 
Децентрализация е едно от основните неща, които трябва да се завършат. Има стратегия, която е приета от правителството на ГЕРБ за периода 2010 до 2013 година, но тя не работи, защото нито са се повишили приходите на общините, нито са придобили много повече правомощия. Това е една от причините ние да искаме да се спре тази гимнастика с районните кметове. Идва едно правителство и решава тез кметове да са избираеми, идва друго и решава те да са назначавани. Аз съм в 25 МИР , Люлин, който като население се равнява на един областен 120-хиляден град. Може ли този областен град да се управлява от човек, който няма никакви правомощия. Това е абсолютно безумие. СДС ще сложи точка на това и ще иска районните кметове да си се избират от населението. Ще настояваме да се върне Районният съвет. Районният съветник е представителят на съответния район. Ако искаме гражданското общество да участва в управлението, както много псевдо-граждански организации искат, ако искаме гражданите да участват в местното си управление, трябва да върнем и районните съвети. Ако общинският съветник е представителя на гражданите в дадено населено място, защо в един район, който наброява около 150 000 души, да няма и районен съветник? Тази формула работеше до 1997 година. 
Освен избора на районните кметове и съвети, трябва да има и справедливо пресмятане на такса смет. Такса смет в момента и от години е некоректно обвързана с данъчната система. Ние ще направим конкретните промени в законодателството и в съответните общински наредби. Те ще са обвързани с промяната в закона, че боклука т.е. таксата смет близко до количеството смет, който гражданина генерира. Бизнесът в момента , може би не трябва да влизам в подробности, защото 25 МИР се състои повече от села и това би могло да дигне данъчните оценки, които сега там са ниски. Няма логика в един и същи етаж, 2 помещения, от които едното е жилище, а другото е офис, да плащат 10 пъти разлика в данъка. 
Фокус: Какви мерки трябва да се предприемат?
Константин Арабаджиев: Регистърът на обществените поръчки трябва най-накрая да бъде оформен, за да може всеки един от нас да знае подробно кое колко струва. Например да знаем колко струва всяко едно болтче и всяка една гайка. Регистърът трябва да дава подробност на харченията, защото това са публични средства и трябва да има прозрачност. Не може да си купиш тоалетна чиния за 50 лева, а в регистъра за детската градина да струва 96 лв. Кое налага да плащаш от общите средства 46 лева отгоре? Друг пример - двата най-големи жилищни комплекса в град София са ж.к. „Люлин” и ж.к.„Младост”. Данъчните администрации на „Люлин” и „Младост” се помещават в детски градини. Това е скандално. Кметската администрация на район „Изгрев” също в сграда на детска градина. Какво правят чиновниците там? Те могат да бъдат настанени в един офис. Докато децата имат нужда от игра, от пространство и чист въздух, много повече от чиновниците. В момента Софийска община подменя ценностите. Провеждат се търгове за обществени поръчки и за строеж на нови детски градини с милиона, вместо да бъдат настанени чиновниците в сгради,които са подходящи за офиси. Това ще излезе много по-евтино на Софийска община и на нас като данъкоплатци. 
Фокус: Какво предвиждате като промяна в сферата на туризма?
Константин Арабаджиев: София има Софийската Света Гора и има един наниз от манастири в планините, които обграждат Софийското поле. Те не са рекламирани. Трябва да има обща инфраструктура, която да ги свързва. Трябва да се предвиди и реставрация на манастирите. Добре ще е да се подобри инфраструктурата до малките села, да се развие селският туризъм. Трябва да се стимулират хората да развиват този туризъм. Най-накрая българите трябва да осъзнаем, че това е едно изключително красива страна и имаме кътчета, които са много красиви, но не разработваме и не предлагаме като туристически атракции. Знаете ли колко пещери има, които са облагородени и не са свързани с инфраструктурата, за да може да привлечеш туризъм?
Фокус: Какви са проблемите пред туризма в България?
Константин Арабаджиев: Презастрояването е престъпление срещу страната. Относно строителството ние трябва да въведем много строг контрол от тук нататък. Ако имаше строг контрол в туризма, нямаше да съществуват тези презастроени курорти, които са в момента. Ако сме безкомпромисни, няма да имаме тези безчинства в нашата природа. В туризма има доста проблеми, контролът на туристическата услуга е един от тях. На много места нямаме качествена туристическа услуга, а това до някъде е и поради кадровата обезпеченост. Кадрите, които работят в туризма, са недостатъчно добре подготвени. По западните стандарти хората, които работят в туризма, трябва да знаят поне два-три езика. Какъв турист ще обслужиш, ако не можеш да говориш на неговия език или поне на английски. Мерките трябва да са в посока - строг контрол, обучение на кадри и създаване на инфраструктура за местата, които все още смятаме, че не са открити. Проблем е, че страната не се рекламира достатъчно.
Трябва да върнем и масовият спорт. Трябва да увеличим часовете по физическо в училищата. На нас компютрите са ни удобни в ежедневието, но не трябва да запълват изцяло свободното време на децата ни. Нужни са създаване на условия за развиване на масов спорт. Трябва да се създаде съответната спортна инфраструктура. Какво се случи в последните няколко години в София и общините? Общината отпуснаха 1 милион лева, с които администрациите построиха площадки, които в един момент нямаше кой да стопанисва и охранява. Хвърлиха се безумно много пари за нещо, което не се стопанисва. Дайте ги да се стопанства на хората, които са по места, и те ще се грижат най-добре за тях. Нека да е отпуснат средства за изграждане на няколко уреда, на които децата да спортуват. 
Ние от СДС ще направим всичко възможно да върнем държавата на гражданите, т.е. държавата да е прозрачна към гражданите, а не обратното, както стана и със случаите с подслушванията. В крайна сметка Държавата и общината е слуга на гражданите.