Любен Петров, СДС: Ще запазим плоския данък и ще облекчим административното бреме

Любен Петров ,кандидат за депутат от СДС в 23 МИР в София и в Перник в интервю за в-к 19 минути

Г-н Петров, защо СДС така категорично защити плоския данък? Дори БСП, която го въведе, се отказа от него. 
СДС беше първата политическа сила, която предложи да се въведе плоския данък и продължаваме да държим на позицията си за неговото запазване. Не само защото той гарантира по-висока събираемост и дава по-ясни процедури за данъкоплатците, но и съдейства за изваждане на сивата икономика на светло. 
В условията на криза резките промени в данъчното законодателство биха довели до срив в системата, а оттам и до недоверие на бизнеса в икономиката. Плоският данък е едно от малкото предимства, които България има в конкурентната европейска и световна икономика, и той трябва да бъде запазен на всяка цена. Не може да се изпада в популизъм и да се обещава сваляне на минималните осигурителни прагове или да се посяга на други работещи системи. Подобно нещо ще доведе единствено до скрити преразпределения и до облагодетелстване на държавните и общинските чиновници.
Заговори се например, че една от големите световни компании мести своите офиси от Кипър в България, като експертното ми мнение е, че основната причина за това е тъкмо плоският данък у нас. Ако въведем по-ясни и открити процедури за бизнеса и подобрим инвестиционния климат, много други световни компании също ще вложат средства, ще се разкриват нови работни места и ще се стимулира повишаването на стандарта на живот като цяло.


Вече 24 години се борим с бюрокрацията и за опростяване на процедурите за бизнеса. Как може да стане това?
В стремежа си да отговорим на европейските директиви у нас непрекъснато се променят законовите и нормативни изисквания, като в момента сме в ситуация, когато за да стартираш и поддържаш собствен дребен или среден бизнес, е равно на истинско ходене по мъките на бюрокрацията. Безчет институции, безкрайни изисквания и различни критерии спъват предприемаческия дух на българина и чуждестранните инвестиции. Затова и предложението на СДС е тези тежки и тромави процедури да бъдат сведени до минимум и да са пределно точни и ясни. Така ще се избегне и чиновническият рекет. Когато един австриец поиска да открие малък семеен хотел и заяви това в общината, на място трябва да го посети експертен екип, да му се връчат не голям брой документи и да му се даде разумен срок да отговори на изискванията. След това следва ново посещение, проверка и връчване на разрешително за работа. Държавата и общините са длъжни да бъдат в услуга на предприемачите, а не обратното.

Открито се говори, че големите чужди търговски вериги продават малко български стоки, бавят плащанията и водят до фалит дребните производители. Какъв трябва да е процентът родна продукция на щандовете им? 
Редно е в големите търговски вериги да има български стоки, а не само чужди, и то с ниско качество. За СДС е приоритет да се гарантира, че 50% от продукцията, предлагана в тях, ще е българска. Нашите стоки вече отговарят на европейските стандарти и българските потребители ги предпочитат. Затова предлагаме да бъде намерена насърчителна форма, която ще стимулира търговските вериги купуват български стоки. 

От началото на прехода българските политици сочеха добре подготвените кадри като условие за привличане на чужди инвеститори. С годините изгубихме това предимство. Каква е причината? 
Да, чуждите инвестиции са важни, но ако искаме да се запазим като нация, трябва да инвестираме в образование. Разполагаме с отлично подготвени кадри и това личи от големия брой добре оценени и високо платени българи, които работят в чужбина. Казвам го с голямо съжаление, защото интелектът на страната изтича навън. 
Развитието на образованието е дългосрочен процес. Каквито и промени да се правят, те трябва да са консенсусни и да надхвърлят хоризонта на едно правителство, защото реалният резултат може да се види след минимум десет години. 

Какви средства трябва да се заделят за обучение?
СДС предлага рязко повишаване на парите, отпускани за образование – до 6% от брутния вътрешен продукт (БВП). Тази година са заделени 2,9 млрд. лв., които са 3,6% от БВП, а при 6% от сумата ще достигне 5 млрд. лв. Целта е тези пари не просто да бъдат похарчени, а инвестирани в качеството на обучението, в преподавателите и материалната база. Системата трябва да бъде организирана така, че нито едно следващо правителство да не може да я променя, а само да я подобрява. Следвайки тази логика, в близките години поне два български университета ще могат да влязат в Топ 100 на световните висши учебни заведения. 

СДС иска да се отмени минималната работна заплата и да се въведе минималното почасово заплащане. Не е ли едно и също?
Минималната работна заплата е отживелица от комунизма, докато минималното почасово заплащане ще даде максимална гъвкавост и на бизнеса, и на трудещите се. Хората ще могат да работят на две и на три места определен брой часове, а работодателят ще може да наема служители за по час-два на ден. Това дава повече свобода и гъвкавост на всички страни. В нашите предложения е и минималното почасово заплащане да е различно не само в отделните браншове, но и по региони. Защото трябва да се съобразим с разликата в стандартите и доходите в София и в Северозападна България например. 

Любен Петров е роден на 23 януари 1966 г. в София. Завършва „Икономика и управление на индустрията” в УНСС. Специализира „Политически умения” в Училище за политика към НБУ. Зам. председател на СДС 2008–2009 г. Мажоритарно избран за кмет на район „Витоша” на Столична община през 2007 г. Кандидат за депутат от СДС в 23 МИР в София и в Перник.