Емануил Йорданов: Борисов повтори творчески Бонев

Интервю с Емануил ЙОРДАНОВ, бивш министър на вътрешните работи в правителството "Костов" за  в. ПРЕСА

Елена КОДИНОВА за атентата в Бургас, Вота на недоверие, конфликта между МВР и съда и съдбата на СДС

- Г-н Йорданов, изненада ли ви атентатът на бургаското летище? Като министър на вътрешните работи имахте ли информация, че нещо подобно може да се случи у нас?

- Във времето, в което бях министър, такава информация не е съществувала. Но след 11 септември 2001 година би трябвало съответните власти да са подготвени, защото няма държава, която да може да се смята за застрахована или стояща встрани.

- А не получихме ли горчив урок, защото се бяхме отпуснали в мерките за сигурност?

- Мисля, че от Израел дойде една точна и много неприятна формулировка за нас - България е била „мека цел".

- Появиха се и въпроси с какво точно се занимават специалните ни служби - дали да събират информация, с която да защитават населението, или такава, с която да водят политически битки. Как ще коментирате това?

- Очевидно подобно изказване има основание и най-вече питането каква е дейността на министър Цветанов.

- Как преценявате действията на МВР и специалните служби след атентата?

- Останах с впечатлението, че летище Сарафово се е превърнало в един огромен пресцентър, в който се появиха множество министри, на голяма част от които работата им не беше там. Като че ли само Вежди Рашидов не беше на мястото на атентата.

- Може би правителството се подготвяше така за вота на недоверие, който му предстои. Мислите ли, че атентатът ще успее да умилостиви опозицията и тя няма да е толкова сурова към управляващите, както при други обстоятелства?

- Според мен атентатът не би следвало да се отрази по никакъв начин на вота на недоверие, защото той има съвсем друга тема, която е ясна. Безобразията в правоохранителната система минаха всякакви граници на търпението. Вотът е разбираем и резонен, но естествено, при гласуването правителството няма да падне. Но не знам докога Бойко Борисов би издържал на този натиск към министър Цветанов.

- А може ли Бойко Борисов да жертва най-приближения си човек Цветан Цветанов, за да спаси положението си?

- Според мен тук въпросът не опира до жертва, а до политическо действие, което е диктувано от елементарна логика. Мина много време от момента, в който по българските медии се развяваше свободно запис на разговор на министър-председателя, правен със СРС, който се оказа, че е съвсем законен. Според закона за СРС отговорност за това носи министърът на вътрешните работи. За мен е необяснимо защо тогава не последва кадрова промяна.

- В интервю за в. „Преса" г-н Цветанов каза, че не бил силов министър, а просто много информиран човек. Вие сте седели на неговия стол, така че разтълкувайте ни тези негови думи.

- Очевидно не е наясно с каква информация разполага. Защото от собствен опит мога да ви кажа, че нещата изглеждат по един начин, когато седиш на върха на министерството, и по съвсем друг, когато имаш възможност да погледнеш на нещата от дистанция. Той не знае много неща. Предполагам, че за една част от нарушенията, които се извършват, няма представа. От друга страна, не разбира каква вреда нанася с поведението си на цялостното управление на държавата и по-конкретно на отношенията между съдебна и изпълнителна власт.

- Какво имате предвид?

- Има много тежко напрежение между МВР и съда. Съзнателно се създаде практика да се внасят обвинителни актове, когато все още няма достатъчно годни доказателства. Тогава е нормално подсъдимият да бъде оправдан. И министърът влиза в роля на Силвестър Сталоун от екшън и казва: „Ние ги хващаме, те ги пускат. Съдът е много лош." А просто съдът няма какво друго да направи на базата на представените му доказателства. Най-яркият пример е съдбата на лекарите от Горна Оряховица. Защитавам единия от тях и видях с колко бели конци е съшито обвинението. Прокурорът се срамуваше в съдебната зала.

- А какво ще предприемат тези лекари? Ще отвърнат ли с обвинение за клевета и обида?

- Те са в правото си да го съдят, но след това, което са преживели, не знам дали ще намерят сили у себе си отново да тръгнат по съдебните зали. Но дори да не направят нищо, аз мисля, че поведението на Цветанов рано или късно ще даде резултат и той ще трябва да отговаря за действията си. И вече го съдят, но тъй като той разполага с власт, е в състояние да отговори по драстичен начин, както беше в случая със съдия Мирослава Тодорова.

- След като Цветанов парадира със своята информираност, дали не държи с нещо премиера, който заради това не смее да го уволни?

- Когато аз управлявах министерството, ми се е случвало съвсем коректно да казвам на определени по-високостоящи служители, че ще ги освободя. И някои са ме заплашвали: „Аз ще се разприказвам". Винаги съм им отговарял: „Заповядай, напускаш кабинета и приказвай каквото искаш."

- Да тълкувам ли думите ви така: ако г-н Борисов реши все пак да запази Цветан Цветанов като вътрешен министър, значи има нещо, от което се бои? Защото, ако не се бои, ще действа принципно.

- Може да се направи такова предположение. Винаги е трудно един политически лидер да се раздели с най-близките си хора, но в много случаи това е наложително.

- Заехте мястото на г-н Бонев в МВР навремето, а той бе освободен от премиера Костов без особени обяснения. Много хора сравняват Цветанов и Бонев в категоричността им. Приличат ли си според вас?

- Богомил Бонев създаде един много добър медиен образ. Той работеше отлично за имиджа си. Този образ и цялостното му поведение по онова време бяха възприети от Бойко Борисов, който обаче изпълни ролята творчески, разви я и постигна много по-големи резултати от Богомил Бонев, който все пак си остана на ниво министър и кандидат за президент. Борисов успя последователно да измине пътя от главен секретар през кмет на София до министърпредседател. Ако се беше кандидатирал за президент, можеше да стане и президент. Сега вече нещата се развиват в такава посока, че очевидно министърпредседателският пост ще бъде финалът на политическата му кариера. И Цветанов като човек, който е стоял дълги години в сянката на Бойко Борисов, се опитва да имитира същия образ, но не му се удава и мисля, че от тримата изброени той е най-лошото копие.

- Какво означава за едно правителство да смени вътрешния си министър по средата на мандата?

- През годините на прехода има един-единствен вътрешен министър, който е управлявал министерството цял мандат и това е проф. Георги Петканов. Всички други сме се сменяли. Няма нищо страшно. Не познавам човек, който да е умрял от това, че не е министър.

- Имате ли идеи кой би стоял по-добре на този пост, ако г-н Борисов все пак се реши на рокадата?

- Според мен - всеки. Цветан Цветанов няма нито образованието, нито професионалната биография, за да бъде достатъчно адекватен министър на вътрешните работи. Всяко едно негово изказване, освен че е вредно, буди и смях. Той казва: „Когато съдът не наложи постоянно задържане под стража на обвиняемия, ни пречи да събираме доказателства." Преди да каже този бисер би трябвало някой юрист да му обясни, че задържането се предхожда от събиране на доказателства. За да искаш задържане под стража като мярка за неотклонение, би трябвало да си събрал достатъчно доказателства, които да водят до основателното предположение, че обвиняемият е извършил престъпление.

- След всички събития напоследък според вас г-н Цветанов има ли полезен ход, или трябва да си тръгне?

- Цветанов няма да си тръгне в никакъв случай. Припомням пак тежкия скандал с Мишо Бирата. Беше огромен, но в момента положението в България е такова, че дори един такъв скандал може да премине като летен дъжд.

- Как коментирате поведението на опозицията в тази ситуация?

- За съжаление десните партии в началото на мандата се подведоха от факта, че ГЕРБ имат висока обществена подкрепа и формално членуват в ЕНП. И започнаха да подкрепят управляващите. Не беше намерен моментът, в който тази подкрепа да бъде прекратена. Прилепянето към ГЕРБ се оказа не само пагубно за десните партии, а също така и за РЗС и „Атака". В това объркване дивидентите останаха за БСП. На практика уж воювайки с тройната коалиция, Бойко Борисов докара нещата дотам, че хората сега да харесват Сергей Станишев. И БСП се легитимира като единствената опозиция на ГЕРБ. За съжаление не виждам и към настоящия момент много ясна позиция от СДС по този въпрос. Дори и не чух някои от СДС да коментира случая със съдия Тодорова.

- Какво става в СДС? Някои виждат в избора на д-р Кабаиванов за председател дългата ръка на ГЕРБ.

- Емил Кабаиванов е качествен човек, аз го познавам отдавна, работили сме заедно, включително и в Националния контролен съвет на СДС. В момента съществуват опасения, че може да насочи СДС към ГЕРБ. Пожелавам му да не се хваща на тази въдица и както е заявил, че ще работи за самостоятелното развитие на СДС, да има смелостта и волята да го направи. Ако той прилепи СДС към ГЕРБ, това може да означава само едно - край на партията.

Емануил Йорданов е роден на 10 август 1960 година в София. Завършва право в Софийския университет „Климент Охридски". През 1997 година е щбран$а народен представител от Съюуа на демократичните сили (СДС) в 38-ото народно събрание. Член е на Комисията по местното самоуправление и регионалната политика и Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията. От 1999 до 2001 г. е министър на вътрешните работи в правителството на Иван Костов. В момента работи като адвокат.