СДС предлага мерки, за да не се повтаря трагедията от село Бисер

Пресконференция след редовно заседание на НИС на СДС

Мартин Димитров, председател на СДС: Добър ден на всички. Първо искам да изкажа съболезнования от името на ръководството на СДС към семействата на загиналите в бедстващите региони. Трагедията наистина е много голяма и ние си направихме труда да прегледаме законодателството и да оценим какво трябва да се направи в тази ситуация.

Разделихме мерките на две групи: спешни, аварийни мерки и по-стратегически мерки за управление на сектора.

Вчера по една медия с недоумение слушах областния управител на област Хасково, която обясняваше, че не знае все още кой стопанисва този язовир. Какво включват спешните мерки? Ние се опасяваме, че има риск и за други подобни малки язовири, при които да се случи подобна трагедия, защото валежите не спират, а метеорологичните данни показват, че нивото ще се покачва особено при по-високи температури до края на месец февруари. Затова е необходимо да се направи преглед от страна на правителството за всички рискови язовири, там да бъде намалено нивото на водата веднага и в рамките на две седмици, този срок го казва природата, да има спешен екип към всеки един рисков язовир. Да не се окаже, че сега трагедията е една, а утре се случат още няколко такива. Не знаем защо до момента тези мерки не са предприети.

Пряко отговорен за всеки един рисков язовир на територията на дадена област трябва да бъде областния управител, знаете, че към него е Гражданска защита, той трябва да ръководи и контролира този авариен екип сега. Ако това не бъде предприето в рамките на две седмици, пак казвам, рисковете стават прекалено големи и опасността от подобни трагедии много сериозна.

Искам да ви напомня, че в редица статии, аз съм намерил такава на инженер от УАСГ от 2011г., в която той казва, че е тревожно нивото на редица малки язовири, които се поддържат от общините и от арендаторите. Т.е. сигнали е имало в научните среди, имало е сигнали и за конкретния язовир в Хасковско, така че за съжаление става въпрос за безстопанственост.

Политическата оценка, която ние даваме е, че откакто Цветан Цветанов пое бедствията и авариите при себе си като главен политически отговорник, се оказа, че това решение е лошо. Дори няма в момента да търся дълбоки политически вини. Не мисля, че в сърцето на трагедията е подходящия момент. Цветан Цветанов не може да бъде гарант и координатор, не може да поеме тези функции, не може да се справи. Затова тази отговорност трябва да се поеме пряко от министър-председателя, който пряко да отговаря за този двуседмичен анализ и заедно с областните управители да прати аварийни екипи до всяко рисково място.

Румен Христов, зам.председател на СДС: Добър ден и от мен. Искам да изкажа и аз съболезнования към близките на загиналите при това нещастие.

Искам да върна лентата малко назад на 06 август 2007 година след скъсване на стената по подобен начин на язовир „Езерче“, гр.Цар Калоян е буквално потопен от вълната. Осем бяха жертвите на наводнението в т.ч. и седемгодишно момче. Няколко години по-късно сме свидетели на подобен случай.Тогава се заговори за отговорността на институциите. Назначена бе комплексна хидротехническа експертиза за наводнението на Цар Калоян, според която обаче се оказа, че няма виновен за трагедията. Установи се , че на 06 август е имало огромно количество валежи от около 300 литра на квадратен метър и това бе изтъкнато като основната причина за трагедията.

Заговори се за отговорността на концесионерите и контролните органи, но до тук. Нищо конкретно не се случи, а трагедията, с изключение на пострадалите бе забравена.

Има една наредба 13 от 2004г. , която регламентира изцяло  поддържането, следенето и начина на стопанисване на язовири, в която е записано, че паспортизацията трябва да стане до 1 година. Оттогава три правителства вече управляват България и такава паспортизация няма, не е обновен техническият архив на тези язовири, особено на микроязовирите и сме свидетели на тези бедствия, които се случват в страната.

 В спешен порядък трябва да се проверят всички микроязовири и най-вече там, където нивото на водата е високо те трябва да бъдат изпуснати.

Лошо поддържаните язовирни стени и диги, непочистените речни корита, наличието на водни количества над допустимите в двата язовира „Езерче – 1“ и „Езерче – 2“, ползвани като рибарници, както и повреденият преливник бяха констатации, които трябваше да доведат до предприемане на мерки, които да предотвратят подобно бедствие за в бъдеще.

Това обаче очевидно не се случи и затова се стигна до скъсване на язовирва стена, този път на язовир „Иваново“ – Харманлийско. От преливната вълна най – засегнато е село Бисер, но бедстващи са също Лешниково, Елена и Стойково. Водата отне много човешки живота. Бяха заляти стотици къщи и постройки. Опасността от наводнения не е отминала, а ако не се вземат необходимите мерки трагичните събития могат отново да се повторят.

 Затова ние от СДС предлагаме:

1. 1.Да се създаде единен координиращ, контролиращ и управляващ орган на водите. Сегашното подчинение на водните ресурси в страната на различни ведомства - Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието и храните, Министерство на регионалното развитие и благоустройство и общините води до недопустими пропуски и прехвърляне на отговорност.За нас е важно контролиращият орган да бъде единен.
2. 2.     Да се актуализира техническият архив на всички водни съоръжения, в т.ч. и отводнителни и се предприеме незабавната им паспортизация;
3. 3.     Да се регламентира извършването на задължителен контрол два пъти в годината преди сезоните характерни с големи валежи;
4. 4.Да се прекратят концесиите, които водят до фактическа смяна на предназначението на язовирите и създават предпоставки за аварии в преливниците и стените им. Тук отново става въпрос главно за микроязовирите и това какви са отговорностите на концесионерите за тях.
5. 5.Да се заделят необходимите средства за укрепване на язовирните стени, почистване и отремонтиране на преливниците, почистване на речните корита и укрепване на дигите. Това се отнася най – вече за малките язовири и хидросъоръжения, не малка част от които се стопанисват от общините. При тях рискът е най – голям, а финансовите възможности на общините нулеви.Тук виждаме ролята на държавата да потърси помощ и от ЕС за укрепване на язовирите.

Правителството забави паспортизацията и вземането на съответните мерки.

Въпрос: Предлагате единен контролиращ център, подобен орган предложи и премиера Борисов вчера, не взаимствате ли от него тази идея?

Мартин Димитров, председател на СДС: Наредба№ 53 от 2004г. на Министерски съвет предполага приемането на мерки в тази насока. Тя е приета по време на мандата на НДСВ и ДПС, после имаше Тройна коалиция и това е трето правителство, която не изпълнява тази мярка, която е записана. Освен това не разбрахме точно какво предлага министър-председателя, не мисля, че и той самия не разбра. Ние искаме контрола да бъде единен, а не стопанисването на обектите. Той предлага всички язовири да станат държавни, нещо което трудно може да се реализира. Ние искаме контрола да се осъществява от един държавен орган, може би сте обърнали внимание – Инспекция към Министерски съвет. Това предлагаме ние и има разлика, както каза един колега разликата е като между плодове и зеленчуци.

Също така предлагаме преглед на концесиите, особено тези, които подменят основното предназначение на използването на язовирите. Трябва да е ясно какви са ангажиментите на хората, които стопанисват и когато контролиращия орган им наложи мерки за безопасност да има категорични срокове за изпълнение.

Въпрос: Г-н Христов, тези микроязовири основно за правени за мелиорации, но ние най-малко от 20 години не напояваме. Как виждате по-нататъшното им приложение, те в какво трябва да се превърнат? От друга страна не смятате ли, че този единен координиращ орган трябва да бъде с по-стратегическа перспектива предвид факта, че водата се превръща в цел и богатството № 1 в глобален мащаб. В момента Китай строи 50 язовира, Индия – 40, Турция – 20, а ние съсипваме всичко, което имаме.

Румен Христов, зам.-председател на СДС: Принципно съм съгласен с това, което казвате. На времето те бяха изградени от една страна да служат основно за мелиоративни цели, но от друга страна бяха изградени с цел, когато има такива природни бедствия да събират водите от водосборния регион. Язовир Иваново събира водите от около 100 кв.км., което е доста голяма площ, за да не се препълват реките, които минават през населени места и да няма наводнения. Да, действително мелиорациите не се ползват в България, напоителни системи по една или друга причина бяха не добре поддържани и не се ползват. Освен основната роля за напояване, имаха водосборна роля, от една страна, а притеснението ни, че се сменя предназначението е най-вече заради това, че арендатора или концесионера, който отглежда риба има полза от по-голямо количество вода в този водосборен басейн. От друга страна безконтролното пускане при такива аварийни ситуации означава изтичане на рибата. Т.е. те трудно изпълняват предписанията, които се дават, явно и контрола е слаб, по отношение на поддържане на определено ниво. Тези язовири струват много пари, вложени са през годините от всички нас, и те трябва да бъдат съхранени. Рано или късно напоителните системи ще бъдат възстановени, защото както казахте проблем №1 на 21 век са водата и храната, не енергийните източници. Те ще влязат отново в действие.

Въпрос: Смятате ли, че напоителните системи могат да минат към регионалното министерство?

Румен Христов, зам.-председател на СДС: О, като бивш министър категорично казвам не, защото не случайно функциите са разделени. „Язовири и каскади”, които стопанисват най-големите 54 национално значими обекти са там, защото произвеждат електроенергия. Те знаят кога е необходимо за страната да се произвежда електроенергия допълнително. Водят си контрол и аз нямам никакви притеснения за тези големи язовири. Там системата за контрол е много сериозна, наблюдението също. Те са добре изградени и проблемът е с малките язовири. Ролята на Министерството на земеделието е да се занимава със земеделие, а те са точно предназначени за земеделски цели, така че е нормално да останат там. Много трудно ще бъде в едно ведомство, което е да е то, да се изпълняват функциите водоснабдяване, производство на електроенергия, осигуряване на природните нужди, когато става дума за язовири, които са към Министерството на околната среда и водите, които определят природния баланс, природната структура на националните паркове, например. Така че, не говорим за събиране на едно място, а за контрол от едно място.

Въпрос: Има ли Министерството на околната среда и водите капацитет да извършва подобен контрол, защото сутринта, като че ли това беше темата в най-голямо обръщение.

Румен Христов, зам.-председател на СДС: 2 700 язовира са доста, ако говорим за две проверки това означава към 6 000 проверки, които да бъдат извършвани годишно. Ако ги разделим на работното време ще видим, че доста хора трябва да бъдат включени там. Става дума и за големи икономически щети, които бяха нанесени, освен това, което е безценно – загубата на човешки живот. Ние смятаме, че тази отговорност  трябва да бъде поета от премиера и от Министерски съвет – надведомствен орган, който е с големи правомощия за налагане на санкции при неизпълнение на определени предписания, например на Наредба 13 от 2004г., наредбата е добра, друг е въпроса, че не се е спазвала.

Въпрос: Има те ли представа какви средства трябва да бъдат осигурени? Прави ли сте такива изчисления, за да може тези съоръжения да се вкарат в нормален вид за употреба, така че да не са опасни за хората, които живеят около тях?

Мартин Димитров, председател на СДС: Имахме специална среща с наши кметове, които са предприемали действия по укрепване на подобни язовири в ситуации опасни за хората и сумите наистина са сериозни – почват от 50 000 лв. нагоре в случаите, които ние разгледахме. Това означава, че има нужда от държавна стратегия. Парите са сериозни те могат да дойдат и по европейски програми, но могат да бъдат заделени и от бюджета. Само че, винаги трябва да се мисли алтернативно – за какво това и предишни правителства изхарчиха милиони и милиарди, ако искате, вместо да се гарантира сигурността. Вижте как изглежда ситуацията – има Наредба от 2004г., която, ако е била спазена това вероятно нямаше да се случи. В Наредбата има изискване за регистър на всеки един язовир, паспортизация, има изискване за проверки два пъти годишно, което ние сега отново искаме. Разбира се, че сигурността е скъпа, но тя е пренебрегната за сметка на нещо друго, т.е. парите са отишли за други проекти.

Мартин Димитров, председател на СДС: Информацията, която събрахме ние е, че наши кметове, които поискаха да не бъдат назовавани, в подобни ситуации са укрепили на своя отговорност язовирни стени, за да не се стига до тази трагедия. След това са поискали възстановяване на разходите от правителството и те са били успешно възстановени. Предвид функциите на министър Цветанов аз имам към него следния въпрос – в колко случая той превантивно се е намесил и е разрешил със свои разходи и функции е спасил от подобни трагедии България в рамките на неговия мандат? Колко язовирни стени е укрепил? Очевидно е, че предвид неговата работа той почти не се е занимавал с тази тема. Това е моята догадка, смятам, че той не е инвестирал усилия в тази насока. Вижте за какво отговаря Цветанов, той отговаря за цялата сигурност в държавата. На практика той е отговорен по половината въпроси, които човек може да зададе. Ясно е, че не се справя, затова е много по-логично тази отговорност да бъде насочена към Министерски съвет и директно към премиера и той не трябва да бяга от носенето на подобна отговорност.

Въпрос: Вчера от ДСБ поискаха свикване на Консултативен съвет при президента по темата енергетика. Вие поддържате ли такава идея и смятате ли, че има необходимост от това?

Мартин Димитров, председател на СДС: Разбира се, че има смисъл от това. Нещо повече, смятам, че президентът Плевнелиев трябва да излезе с ясна позиция по ключови за България въпроси в рамките на този Консултативен съвет. Включително мерки за стабилност на българската енергетика, както и диверсификация на доставките. Виждате, че когато сме зависими от един източник ГАЗПРОМ - за известен период имаше намалени доставки. Помните само преди няколко години България беше оставена без доставки на природен газ и имаше кризисна ситуация. Така че, президента като първи човек в държавата е редно да свика такъв Консултативен съвет. Редно е да представи своите виждания за енергийна сигурност на България и аз задавам за пореден път въпроса, макар че не ми се искаше това да става днес, къде са алтернативните връзки с Гърция, с Румъния, с Турция, със Сърбия, какво стана с тях? Те се бавят целенасочено. Те не само са договорени, но е договорено и европейско финансиране за тези връзки. Виждате, че дойде поредната зима, поредната кризисна ситуация и тези връзки са доникъде. И аз почвам да се съмнявам и на този въпрос трябва да отговори Консултативния съвет - дали целенасочено не се бавят. При нова кризисна ситуация, която може да се случи по много причини, цяла Българя ли ще остане на студено? Т.е. къде са тези връзки и защо бяха забавени толкова много?

Аз предлагам президента Плевнелиев да извади всички стенограми от срещите на Първанов по създаването на Големия шлем. В самата програма на президента Плевнелиев има добре написани приоритети като прозрачност и енергийна ефективност. И ако той иска да спази собствените си приоритети го призовавам от името на СДС да извади тези стенограми, за да видим кога Първанов се е срещал, с кого и какво е договарял.