Александър Йорданов: СДС – НАКЪДЕ В НЕДЕЛЯ!

СДС - НАКЪДЕ В НЕДЕЛЯ!

Александър Йорданов

В неделя, 14 декември за първи път в политическата история на България една политическа партия ще избира своя предедател и Национален изпълнителен съвет с гласуване на всички партийни членове. В обозримо бъдеще този експеримент няма да бъде последван от никоя друга партия.
Участвам в този избор воден единствено от съзнанието, че СДС е в трудна ситуация. За първи път организацията не е сигурна, че ще продължи да бъде парламентарна партия. А парламентарните избори чукат на партийната врата. Политическият ми опит подсказва, че в такава ситуация се градят мостове, а не се рушат надежди. В такава ситуация не се правят експерименти, а се търси сигурното и стабилно решение за оцеляването и развитието на партията. Ето защо не мога да бъда страничен наблюдател.
Кандидатирах се за председател, защото знам пътя към успеха. Знам как отново СДС да изправи снага и да стане партията на почтените, образованите и демократично мислещите български граждани. И същевременно да води политика на единодействие, разбирателство и обединение на дясното политическо пространство. Затова и искам да бъда откровен - не обслужвам лобита в СДС, не обслужвам и лобита извън СДС. Моято политика е успехът на СДС.
Предлагам конкретни действия за силното завръщане на СДС в българската политика. И това не е самоцел - чисто партийна амбиция за задоволяване на собственото ни партийно его. Това са конкретни действия ориентирани към ясна и очаквана цел - след половин година България да има дясно-центристко правителство с участието на СДС, което да реализира националното очакване - българите да имат европейски доходи, европейска сигурност и почтено управление.
Това може да стане само чрез авторитетен Съюз на демократичните сили и чрез обща изборна стратегия на партиите от дясното политическо пространство. Затова и предлагам в моята програма - след 40 дни, на 22 януари 2009 г. СДС да инициира национална среща на десните и дясно-центристките партии в България. На тази среща да бъде постигнато разбирателство за такова явяване на предстоящите избори, което ще направи сигурна победата на десницата в България. Дали това ще бъдат коалиции, дали ще бъде смесен модел - коалиции плюс отделно явяване на някои партии, няма значение. Важното е в деня на парламентарните избори гражданите да бъдат сигурни в победата на десницата. В победата на СДС. Останалото е политическо самоубийство в резултат на братоубийствена война в дясно.
Слаба Богу, това предложение вече бе прието от Националния съвет на партията. Сега остава да се реализира. Но го предложих не защото съм фен на коалиците и губивремесрещите. Не и защото изгарям от желание да видя смръщените или гузно усмихнатите физиономии на довчерашни приятели, превърнали се в днешни политически съперници.
Пътят към успеха минава през изработването на нова управленска програма и реализацията на политика, която да не допусне на предстоящите избори да се разпилеят гласове на десни избиратели. Националната среща на десницата през януари ще реши именно това - какво обединение и групиране на десните партии е необходимо, в какви формати и на основата на какви програми, за да можем още през пролетта да кажем на българските граждани - спокойно, сегашната тройна коалиция няма вече да ви мъчи. България ще има след броени месеци по-добро управление.
Политическият прагматизъм ми подсказва, че усилията за обединение не носят позитиви във вътрешната изборна кампания на СДС. Много по-лесно е да дръпнеш някоя и друга чувствителна седесарска струна. Например, струната, че и сами можем. Или тази, която ни прави смешни кадровици на дясното, експлоатирайки познатата склонност на българина да коментира другия, но да се прави на ударен за самия себе си. Да бъдеме почтени в политиката означава преди всичко да бъдем самокритични. А след това да ровим делата на другите.
СДС има морален дълг да защити всичко добро, което постигна с усилията на ярки политически личности през последните 19 години. И морален дълг да се извини за непостигнатото, за неосъщественото. СДС трябва да върне сериозното политическо говорене и да отхвърли чалгаджийската политика и популизма, които ни заливат катаден и подготвят България за още по-лош сценарий от днешното катастрофално управление.
През 2009 г. на СДС предстои още едно предизвикателство - участие в избори на Европейски парламент. Срамно е, че партията, която посочи пътя на България към Европейския съюз, днес няма свой представител в този парламент. И личните контакти или приятелства на някои наши дейци с политици от Брюксел не променят с нищо тази тъжна констатация. За да има свои представители в Европейския парламент СДС не може да чака да ни „изненадат изборите". За европейския успех се работи от днес - с популярни и уважавани личности, с политика на единодействие и обединение в рамките на партиите членове на Европейската народна партия.
В неделя избират членовете на СДС. И след това започват онези политически делници, които още днес ни казват: партийната политика има смисъл само ако служи на България.