Липсата на чувствителност към проблемите на хората с увреждания не ме обезкуражава

Атанас Митев – кандидат за съветник от Синята коалиция:

Както дрехата от прекомерна употреба се протрива на определени места, избелява и оръфва, така и думите от много честата им употреба се изхабяват и губят смисъл. Старата и овехтяла дреха я предпочитаме, защото сме свикнали с нея и тя ни е удобна, така и с думите. Дори да им търсим заместител, те пак ни трябват в общуването.

Мисълта ми е за думите като „социално включване”, „достъпност”, „интеграция”, „инвалиди”, и много други. Използваме ги често с повод и без повод, до обезсмислянето им...

Хората, които си въобразяват, че тези проблеми не се отнасят за тях, казват  -„аман” и „писна ми”, но , за съжаление, напълно здрав човек за миг може да се окаже изправен и обезправен от недостъпните пространства, заради неоценяването, слепотата и глухотата на „здравите” си съграждани.

Затова обичам да цитирам английския поет Джон Дън: Не питай за кого бие камбаната, тя бие за теб. Нашият вопъл за достъпност, интеграция и зачитането ни като личности е не заради друго, а защото не искаме да бъдем третирани като „паразити”. Не искаме на нас да се гледа като на хора „консуматори”. Винаги съм го твърдял и още го твърдя, че ние сме можещи, способни хора, които искат да се докажат. Стига обаче да ни бъде даден шанс. Давам си ясната сметка, че заради уврежданията, не можем да упражняваме определени професии, но други можем.

Ето например аз много искам да имам кола, да имам шофьорска книжка и да пътувам до места, до които ми хрумне. Може дори да искам да бъда таксиметров шофьор, но, уви, това няма да стане никога. Никога няма да мога да карам самолет. Никога няма да мога карам камион, защото съдбата така е отредила. Но ви уверявам ,че аз мога много неща, които други не искат да правят. Аз мога да мисля и да се боря, защото вярвам, че смисълът на живота е в отстояването на позиции и борба за място под слънцето. Но по-висше от това да задоволиш потребностите си е да се бориш и за другите. Ние не можем да съществуваме само като индивиди и сами за себе си. А осмисляме съществуването си в общото, в цялото.

Кандидатирам се за общински съветник, за да помогна на хората като мен да бъдат пълноценни за това общество и повече НИКОГА да не бъдат наричани „паразити”.

Задавам следните въпроси:

Защо хората с увреждания да са в изолация?

Защо хората с увреждания да изнемогват?

Защо хората с увреждания да „оцеляват”, вместо да „живеят”?

Ето пак ще се върна на овехтелите думи като „достъпност”, „интеграция” и „социално включване”. Искам това да не са празни думи - клишета, лишени от съдържание. Затова искам да получа по-добра обществена позиция и да помогна на хората като мене. Имам разбирането на нашата коалиция и искреното им желание с реални действия да променяме недостъпната среда в материалния смисъл на думата. Но преди това трябва да се преборим с липсата на чувствителност към тази проблематика. Най-напред в самите нас. Съжалявам, че не виждам нашите проблеми, на хората с увреждания, да бъдат в полезрението на другите кандидати. Но това не ме обезкуражава.

Предизборен щаб на Синята коалиция – Сливен