Бързо и лесно решение на ромския проблем няма

Ромски проблем в България има. Той не е криминален, а социокултурен и социален. Той вече не е само проблем на България, но и на редица бивши социалистически страни като Румъния, Словакия, Чехия, където живеят значителни общества от ромско население. Което означава, че това вече е и проблем на Европа.С бакшиш от 300 евро и безплатен билет за връщане няма как да бъде решен.

            В изборно време и в контекста на трагедията в Катуница, където беше извършено дръзко престъпление и беше убит човек, за него не може да се говори спокойно. Разнопосочните реакции го показват – от говореното в парламента до последното село и махала.

 Хората стават жертва на реални и мними заплахи. Много точно от екрана го каза една жена от “Столипиново” – не ни стига всичката мизерия, че сега и ще ни нападат... Не по-малко основателни обаче са и гневните и отчаяни реакции и на българи, пострадали от ромски кражби и нападения. На потресените от убийството в Катуница, особено, когато години наред са били свидетели и потърпевши на демонстрирана наглост за недосегаемост.

Това, което се видя от преките репортажи е, че служителите на реда - за уталожване на страстите, като че ли оставиха да бъдат изгорени и потрошени две къщи на местния дерибей в Катуница. Самозванецът с титла ”цар”бълха го ухапала. Колко обаче са неопазените и безнаказано разграбени, унищожени, подпалени вили и селски имоти в България за последните двайсетина години. Без преувеличение – става дума за хиляди имоти, без да се броят т. нар. домови кражби, щетите и тук са за стотици хиляди лева.

Два имота – за отдушник на българите. И хиляди – за оцеляване и отдушник на циганите. Сметката не излиза. Такава сметка въобше е невъзможна и некоректна. Но когато липсата на справедливост разгневи много хора, тогава реакциите стават наистина непредвидими.           

            Тогава се отприщват емоциите, разумът се заглушава от ирационални идеи, като тази за изселване, за вменяване на колективна вина, за омраза и нетърпимост.

И най-безпросветният националист няма как да не знае, че както сред българите има престъпници, така е и сред ромите. И както българите не могат да отговарят колективно, че сред тях има престъпници, така е и сред ромите. Та те самите, особено живеещите в гетата, страдат от престъпните босове и стават жертва на лихвари, сутеньори, наркопласьори, изнасилвания, ранни женитби и раждания.

Нашият град е като учебник за това твърдение – имаме май четири квартала, в които живеещите са със различен социален статус. Има културно и социално различие между кварталите и в самите квартали.

В скоби - моето семейство също изгуби вилно място и необитаван постоянно наследствен имот. Но и през ум не ми е минавало, че за това са виновни ромите. Виновен е този, който го е извършил.

            Не като кандидат за кмет на община, в която живеят роми, и не във връзка с разразилата се ситуация, а когато съм имал случаи като адвокат да поема служебно защитата на маргинализиран млад човек, извършил кражба, съм си мислил, как може да се помогне на такива като него, за да не стигат до престъпление.

            Човек  - българин, ром или какъвто й да е, се маргинализира от момента, когато се отказва да бъде част от общността, чиито правила или не разбира или не желае да спазва. Когато няма собственост, която да го закотвя за себе си да я пази и увеличава. Когато няма работа, която да го ангажира и да му носи доходи и удовлетворение. Когато няма квалификация и когато не е грамотен и образован.

            Тази битова подредба на причините в обратен ред съдържа и отговорът как да бъдат избегнати, за да не се стигне до маргинализация. Най-напред, естествено, човек трябва да бъде грамотен и образован, което означава, че по-лесно може да се квалифицира и да си намери работа. Тогава би могъл да стане и собственик и да бъде част от общността и да приеме нейните правила.

            Градът ни изобилства с примери за хора от ромския етнос, които са се маргинализирали или са част от маргинална общност по рождение. Несравнимо повече са другите примери – на образовани, подготвени и нормални граждани. Имам много такива приятели още от детските години.

            Затова кметът на Сливен, който и да е той, трябва да направи всичко възможно, за да бъдат прибрани децата в училище, да търси социални механизми за ограмотяване и квалифициране на неграмотните, да осигурява заетост в бизнес, неизискващ  специална квалификация, да решава по закон въпросите на инфраструктурата.

            Кметът, който и да е той, трябва заедно с други кметове от страната и от споменатите по-горе държави, да постави на вниманието на Комитета на регионите в Брюксел този въпрос много тревожно, със специален фокус и в неговата комплексност. За него разбира се трябва да се използат и оперативните програми и фондове. Данните сочат, че досега, при 26,5 млрд. евро по структурните фондове, които е можело да се използват за ромското приобщаване в Европа, през изминалите няколко години са усвоени само 100 милиона евро. Има резерв и в неправителствения сектор, но със сериозни корекции по посока ефективност.

            Ако аз съм кметът, ще подема така работата.

            Бързо и лесно решение няма. Но трябва да се започне от някъде. То обаче със сигурност не е в забраната за свободно придвижване или задължително заселване в страната и страните в ЕС. Не е в безплатен билет и 300 евро джобни. Не е в източването на социални фондове във Великобритания или Холандия от бедни български роми. А най- вече не е във вменяване на колективна вина на цял етнос за извършени престъпления от конкретни лица. Стига правоохранителните органи да ги откриват и да ги предават на правосъдието, което често не се случва, особено, когато става дума за недосегаеми босове.

 И това гневи основателно засегнатите и лесно пали искрата на противопоставянето. А когато някои политически негодник си прави тънки сметки на гърба на хората и ги тласка към безрасъдство, единственото решение е да му бъде обърнат гръб.  Още сега, на изборите.

            Когато като обществено сме на път да изпуснем основни ориентири, “подпомогнати” от някои политици,  нямаме друга опора освен в завещанато ни от Левски: “Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!”

            Разбира се трябва да се придържаме  в общочовешките и християнски ценности за добро и зло, които са закрепени в Европейското право и в нашето законодателство.

                                               Предизборен щаб на Синята коалиция – Сливен

Димитър Сяров – кандидат за кмет и водач на листата за

общински съветници

29 септември2011 г.