Местни избори
Защо се набутах между шамарите?
Една мравка тръгнала за Божи гроб. По пътя си срещнала други мравки, които след като чули нейните намеренията, въкликвали учудено „Знаеш ли колко далеч е Божи гроб? Целият ти живот няма да бъде достатъчен, за да стигнеш дотам.” Мравката се усмихнала и отговорила с някаква особена душевна наслада „Какво по-хубаво от това да умреш по пътя за Божи гроб!”
Животът е толкова забързан, че никога не стига. Вярвам, че не е без значение към какво се стремиш в този кратък отразък от вечността. Животът често ни предлага неочаквани предизвикателства и ни поставя пред трудни решения.Сякаш за да провери смелостта ни да изберем пътя.
Напоследък се чувствам хванат в точно такава клопка на живота. Мисля, че ме постави пред един от най-трудните избори – да остана сгушен в тълпата от недоволни граждани или да застана пред тях с факлата на промяната. Изиграл съм много и различни социални роли. Не съм си представял, че ще ми предложат ролята на кандидат-кмет. Още по-малко, че ще я приема.
Мисля че, заради това решение, дължа обяснение на много хора – на моите приятели, на всички, които ме познават, на моите бивши и настоящи ученици, на колегите от професията, на колегите от гражданския сектор, на самите граждани. Сигурно мнозина от вас се питат защо влизам в тази кампания? Имам толкова много причини. Не харесвам Ловеч на управниците от последните мандати – изоставящ, застаряващ, обезлюдяващ, скучен, хаотичен, зле организиран! Не харесвам политическата прослойка, която го управлява – алчна, егоистична, себична, меркантилна, цинична, пошла, крадлива! Не харесвам наглото отношение към ловешкия гражданин – натикан в ъгъла, объркан, безмълвен, беден, изолиран, игнориран, пренбрегван, обиждан, обвиняван! Не харесвам икономическата безпътица на града ни! Не харесвам прокуждането на младите хора! Не харесвам липсата на перспективи и приоритети! Не харесвам слабото гражданско общество! За всичко това недоволствам и пиша.
Не може само да критикуваш и да обвиняваш. Още по-малко да се оправдаваш с обстоятелствата, статуквото, народопсихологията. Великият френски хуманист Виктор Юго напомня, че да се оправдаваш с престъпленията на другите е все едно да се миеш с кал. Когато не харесваш трябва да намериш сили и воля, за да заявиш високо „Аз искам промяна”. Аз правя този избор точно, защото искам промяна. Искам почтени хора в Общинския съвет, вместо ненаситни далавераджии, пълнещи джобове, банкови сметки, имотни регистри, бизнес визитки. Все с пари и имоти, придобити с привилегията на общинския съветник. Искам кмет, който служи на гражданите, не на лобисти, корпоративни приятели, роднини. Искам администрация, която приема и изпълнява предложенията и решенията на гражданите, не самовлюбени чиновници, които съсипват града ни. Искам граждани, които активно участват в управлението на общината, определят перспективите на неговото развитие, приоритетите и идеите в европроектирането, имат определяща дума при разработване на стратегии, планове и административни актове. Искам общинска политика за овладяване на демографския колапс, не управленско безхаберие, което гони младите и нехае за демографското здраве на Ловеч. Искам политическа почтеност, гражданско участие, ясни икономически приоритети, силна социална политика, подкрепа за младите! С тези послания влизам, ще работя и ще приключа кметската кампания.
Сигурно мнозина от вас се питат не се ли страхувам, че може да не спечеля? Уповавам се на Маркес и неговия брилянтен съвет, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Няма как да загубя, защото моята битка е за гласа на достойните, на почтените хора. Всеки спечелен честен човек е вече победа. Само Бог знае броя на възможните победи – хиляда, две хиляди, няколко хиляди гласа? Резултатите ще бъдат само математическо изражение на една предизвестена победа – тази на морала и честността. В тази кампания ще стигна там, докъдето определят хората, повярвали в искреността на посланията ми. Аз не търся подкрепа в сребролюбците, готови да продадат жалкия си глас за 30 или 50 лева. Нито сред политическите фундаменталисти, оцветили съвестта си в партийни краски. Аз ще се боря за гласа на хората със съхранена съвест, обичащи сърца и честни души.
Вероятно ви интересува, дали не се страхувам от мерзостта на политиката? Ако те е страх от тъмното, никога няма да видиш красотата на изгрева! Спомням си една детска приказка, в която се разказваше, че преди да дойде чистата вода, през реката преминават черната, сивата, червената. Е готов съм да срещна политически вълни с всякакъв цвят и мирис.Моите оръжия ще бъдат повече от конвенционални – сърдечност, искреност, честно отношение, отговорност, протегната ръка и интелект. Отричам традиционните политически приоми на лъжата и популистките обещания. Те са вън от моята ценностна система. Но ще бъда непримирим, остър, изобличителен, настъпателен към тези, които глозгат повече от десетилетие плътта на Ловеч, към политическите нестинари, партийните номади, мерзавците, напълнили джобове за сметка на ловешкото гражданство.
Вече чувам ехидни съмнения за възможността учител да стане кмет. След магистърска специализация по Регионално развитие и мандат в общинския съвет, ги посрещам повече от спокойно. Кметът не е пенкелер и самодържец. Силата на едно управление е в компетенцията и сплотеността на екипа. Щастлив съм, че до мен в тази кампания, ще застанат достойни и подготвени хора. Време е способните да получат шанс да работят за Ловеч. С тяхна подкрепа ще премина през всяко предизвикателство!
Знам, че има хора, които се учудват или не харесват факта, че съм издигнат от СДС. Съюзът на Демократичните Сили е моя съдба от близо 22 години. За мене той е носителят на всички мечти за демократизация, промяна и европеизация на България. Същевременно считам себе си за колкото политическа, толкова и гражданска кандидатура. В тази кампания ще се боря за гражданската общност, младостта и бъдещето на Ловеч, а мисля, че те нямат политически цвят.
За мен това състезание е предизвикателство, но и експеримент. Защото искам да правя различна кампания, далеч от клишетата и политическата демагогия. Разчитам на честни послания, искрено поведение, силни идеи и будни граждани! Ще катеря планината, без да се страхувам, че може да не изкача нейния връх. Та нали щастието е в начина по-който я изкачваш! Сигурен съм, че ще се изкача толкова високо, колкото е решил Бог и пожелаят ловешките граждани!
Иво Райнов
кандидат за кмет на община Ловеч
зам. председател на общински съвет на СДС в Ловеч
Още по темата
СДС не приема за справедли...
Според нас, това е на първо място унизително към огромния брой бълг...
СДС: На втория тур - всички...
Помним не само миналото й, но и националните катастрофи и кризи, до...
СДС Ловеч: Винаги сме бил...
Като хора и демократи , които категорично се противопоставяме на въ...
Призив от СДС Подуяне: Нека...
Не оставайте равнодушни и да защитим заедно СИНЯТА ИДЕЯ, изстрадана...