Реформа на статуквото

Знаете ли, къде е границата между статуквото и развитието – в главите на тези, които чертаят бъдещето. Статуквото е самодоволно, егоистично,  вперило  поглед в собствения пъп. Развитието е припряно, задъхано, може би гневно, но с отправен взор към хоризонта. Статуквото се стреми да консервира, всичко – мечти, перспективи, нрави, статус, облаги. Развитието се опитва да променя мислене, правила, шансове, бъдеще, да отприщва енергия и знания. 

Ако ви попитам, какво избирате, сигурно ще получа разнородни отговори. В зависимост от това дали настоящето (цел на статуквото) ви устройва. Въпросът е каква е пропорцията между самодоволните потребители (привърженици на статуквото) и неудовлетворените съзерцатели (поддръжници на промяната). Никой не може да премести махалото на историята без критична маса поддръжници.

Дойде ли часът на промяната и в нашия позавяхнал Ловеч? Отговорът е някъде между редовете на горните разсъждения. Да, ако се е натрупала критична маса недоволни граждани. Не, ако задоволените консуматори вземат надмощие. Ако се позовем на едно обществено проучване от зимата, отговорът е по-скоро в полза на промяната, защото над половината от хората не считат Ловеч за добро място за живеене. При това по-младите, по-интелигентните, по-активните. Ето това са хората, задушени от статуквото и копнеещи за развитие и промяна.

Няма съмнение, че статуквото се олицетворява от сегашния управленски екип – кметът Казанджиев и висшия ешалон на местната  администрация.  Част от промяната са всички онези кандидати, заявили намерения да се борят за смяна на модела на управление. Убеден съм, че всяка от двете страни трябва да намери аргументи, за да защити своята визия за бъдещето Като двигател на промяната ще се опитам, в следващите редове, да обясня вредата от статуквото и предимствата от нов модел на управление.

Не обичам заклинанията и лозунгите, затова ще си послужа с конкретни факти. Мисля, че този път обществото ще бъде изправено пред две коренно различни концепции за смисъла на управлението.Нека се вгледаме в концепцията на статуквото. През миналата седмица господин Казанджие представи своята платформа, доколкото заявенитеприоритети на управление представляват неговата визия за бъдещето на града и общината. Ето какво четем сред тези приоритети – образование (ремонт на покриви и фасади), социални дейности (строителство на центрове за настаняване), туризъм (ремонт на турска баня „Дели Хамам, аудио-визуални продукти на Ловешка следновековна крепост), техническа инфраструктура (канализация в „Дръстене”, „Гозница”), пътна мрежа (съвсем скромни намерения, тук даже няма и ремонт – само обследване на състоянието и разработване на програма за нейното управление), водоснабдяване (язовир „Черни Осъм”, ами  четири мандата това ви е предиозборната дъвка, поне да бяхте направили някаква копчица). Забележете само разработени проекти, апетит за пари и его! Да усещате някъде грижа за тежкото състояние на хората, намерение за развитие на социални или икономически сектори, идеи за реформи и подобряване на услуги, стремеж за обуздаване на ужасяващите демографски тенденции, опити за подкрепа на младостта и таланта на Ловеч?  Питам, защото това се нарича грижа за хората или по простичко казано „пука ми за тези, дето ме избират”.

В едно съм съгласен с кмета – всяко обещание за мащабни проекти сега е популистко и нереалистично (Питам се, обаче, язовирът, който прадлагате вече 16 години, не е ли мащабен проект и следователно не е ли популистка заявка, съгласно горния критерий, До момента имаме само съчувственото съгласие на държавата, но не и решимост и предвидени средства за съоръжението.). Несериозно е да се крие зад интегрирания план за развитие липсата на каквито и да е конструктивни идеи за бъдещето на града. Какво пречи, ако има силни идеи те да бъдат анонсирани, а гражданството да ги възприеме, като част от интегрирание план за развитие? Истината е, че липсва стратегическо планиране в проектната дейност на този управленски екип. Работи се на парче, там където се отвори ниша, с единствената идея да се усвоят пари. Не се търси ефективност, максимална облага и задоволяване на гражданските приоритети. Ето това е моделът на статуквото, а както се вижда той е анонс и за следващите четири години. Нека обобщя: този модел игнорира гражданското участие, не разпознавяа ясни социални приоритети, не стимулира местната общност, не носи икономически просперитет на ловешкото гражданство, не предлага защита на местния бизнес, не подобрява качеството на социалните услуги, не се стреми да осигури стабилност и сигурност, за да се ограничи изтичането на местен демографски, интелектуален и икономически ресурс. Най-тревожно е, че анонсираните кметски приоритети не предвиждат никакви реформи в досегашните стериотипи и нови политики на управление. Предлага ни се римейк на познатото статукво с всички негови недостатъци, задържащи икономическото и обществено развитие на Ловеч и общината. За нас, смяната на модела е повече от необходима. Промяната означава обществено съгласие за провеждане на реформи в шест социално-икономически области

-                     Икономика (липсват приоритети, някой местни данъци и такси задушават бизнеса, няма съотвествие между цена и качество на обществените услуги)

-                     Администрация (раздут извънщатен състав, незадоволително проникване на електронните услуги, слаба ефектиност и незадоволително качество на работата)

-                     Проектна дейност (липсва стратегическо планиране и приоритети, работи се „на тъмно”, без гражданска санкция, не се подпомагат сектори със слабо участие в европейските програми – бизнек, култура, образование)

-                     Териториално и селищно устройство (моделът „град с две лица” - стурпване на инвестиции и благоустроствени услуги за централните части и пренебрегване на крайните квартали и периферните селища, не се контролират и спазват общинските наредбите).

-                     Туризъм (концентриране на усилия и идеи само в инфраструктура, пренебрегване на атрактивности извън историческата част на града, недостатъчно сътрудничество с предприемачите от бранша, не се развиват атракции и рекреационни дейности)

-                     Култура (осигурява се оцелянане, но не и развитие на институциите, изоставят се културни традиции, не се създават нови събития, не се работи по международни и регионални програми за сътрудничество).

-                     Образование (не се следва стратегия за поддържане на профили и специалности, съотвестващи на икономическото бъдеще на града, заради административна некомпетентност се допуска отслабване на училищата, децата се дискриминират до достъп до качествено образовани, учителите по икономически статус, не се инвестира в квалификация и извънкласни дейности)

-                     Международно сътрудничество (няма икономически резултати, привлечени инвестиции, засилени търговски отношения с побратимените градове. Към момента тези контакти създават условия за безмислени визити на кмета и неговия антураж).

Бъдещият модел на управление трябва да съдържа и принципно нови политики, насочени към важни проблеми или социални групи.

-                     Демографска политика (заради драматично намаляващото население, застрашителното застаряване на демографския ресурс, уникално слаби демографски показатели, спрямо останалите областни центрове).

-                     Политика за гражданско участие (непрозрачно за гражданите управление, провеждане на политика, несъответстваща на гражданските идеи и предложения, парализиране на всички граждански и консултативни съвети)

Всяка от гореспоменатите реформи и политики има един и същ център –  човекът (дребния бизнесмен, търговеца, хотелиера, ученика, учителя, музейния работник, актьора, самодееца, младежа, гражданина и т.н.). Новият модел на управление трябва да бъде в услуга на хората, да разрешава техните проблеми, да гарантира тяното развитие и просперитет, да уважава идеите им, да подкрепа усилията им, да черпи от енергията им, да сбъдва мечтите им, да ги кара да се чувстват сигурни и спокойни в своя град. Управление, което дава усещане, че Ловеч е добро място за живеене и за онези над петдесет и няколко процента, които не го споделят в момента. Останалите ги задоволява и статуквото. Дали защото сипе благинки върху техните фамилии или защото имат ниски претенции от живота, едва ли има значение!

По всяка от посочените реформи или политики имаме ясни и  конкретни идеи, които ще представим на обществеността в предстоящата кампания.

Съзнавам, че анонсирането на всички тези идеи крие риск от политическо плагиатство. Краде се от богата къща. От друга страна се надявам, че хората ще съдят за интелекта на кандидатите по способността да напишат самостоятелно своите предизборни изречения.

 Иво Райнов

кандидат за кмет на община Ловеч

зам. председател на общински съвет на СДС в Ловеч